Огъня угасва...
1.2K
0
4
Топлия, дружелюбен поглед,
изпълнен с радост и живот,
бавно се променя - пожълтява,
не изпраща даже мъничко любов.
Косите й - гора зелена,
цъфнали виолетки, теменуги,
сега са златно слънце сред полето
от узряло жито. Пеперуди,
пърхащи по тялото й като дреха,
облечени в нежни цветове,
превръщат се в асма и никаква утеха,
не прикрива подтискащите, жълти цветве.
Огънят в душата й - тъй лъчист, безгрижен,
горещия пясък край Черно море,
тихичко угасва и заспива,
духат смътно тъй студени ветрове.
Завалява леден, тежък дъжд,
погледа й става строг,
отмива бавно всяка радост,
все така безразличен и суров.
Тя отново промени се -
сега разпръсква студ и самота,
и аз - самотна, казвам тъжно:
"Отиде си лятото, идва есента!"
