7 мая 2007 г., 15:37

Огънят

663 0 1
                                     
                                          Нощта настъпва с леден дъх,
                                          телата свои свираме в листата,
                                          глави полагаме на горски мъх,
                                          за топъл лъч моли се душата.

                                          Небе, осеяно със светлини
                                          и хищен писък сякаш от гората,
                                          а хората... зъзнещи, сами...
                                          сгушват се един до друг в тъмата.

                                          Любов и страст зараждат се в студа,
                                          преплитат голотата си в земята.
                                          Откри човекът, че страстта
                                          е източник на топлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...