7 may 2007, 15:37

Огънят

  Poesía
662 0 1
                                     
                                          Нощта настъпва с леден дъх,
                                          телата свои свираме в листата,
                                          глави полагаме на горски мъх,
                                          за топъл лъч моли се душата.

                                          Небе, осеяно със светлини
                                          и хищен писък сякаш от гората,
                                          а хората... зъзнещи, сами...
                                          сгушват се един до друг в тъмата.

                                          Любов и страст зараждат се в студа,
                                          преплитат голотата си в земята.
                                          Откри човекът, че страстта
                                          е източник на топлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...