7 may 2007, 15:37

Огънят

  Poesía
665 0 1
                                     
                                          Нощта настъпва с леден дъх,
                                          телата свои свираме в листата,
                                          глави полагаме на горски мъх,
                                          за топъл лъч моли се душата.

                                          Небе, осеяно със светлини
                                          и хищен писък сякаш от гората,
                                          а хората... зъзнещи, сами...
                                          сгушват се един до друг в тъмата.

                                          Любов и страст зараждат се в студа,
                                          преплитат голотата си в земята.
                                          Откри човекът, че страстта
                                          е източник на топлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...