12 янв. 2024 г., 06:40

Символика

1K 8 14

        

Език на огън побеснял от мъка

и демонският дъх на суховей

ме близват с ярост и перфидна тръпка

без глас пълзи… плътта ми е трофей.

 

И в този ад, разливащ се горещо

причината намирам за живот.

Ръцете му са силни… не е грешно,

че огънят му сякаш е крило,

 

което се извива диво, жадно,

до острие заточва всеки ръб

и символи гравира безпощадно.

До капка изпарявам всеки дъжд

 

в сакралната му същност закалена.

И гъвкава под мъжката му длан,

с любов в очите му съм отразена,

че капка кръв начало е на храм.

 

А в тази болка има и магия...

… и някой ден в очите на сърна

убийствена ще мога да се видя –

една изящна, женствена… кама!

 

Жени Иванова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васко, ако е огън стой по-далеч. Това знам аз : )

    Марко, изненада ме. И ти благодаря за този миг на радост!
  • Много силен стих. Ударно, остро, огнено !
    Поздрави за страхотната творба, Жени !
  • Наистина изкована в огъня! Жени, ти знаеш най-добре! (
  • Много ме зарадва, Езерна лейди, благодаря ти от сърце 💗

    Благодаря но онези, добавили в Любими : )
  • Оправи ми деня, Жаси.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...