12.01.2024 г., 6:40

Символика

1K 8 14

        

Език на огън побеснял от мъка

и демонският дъх на суховей

ме близват с ярост и перфидна тръпка

без глас пълзи… плътта ми е трофей.

 

И в този ад, разливащ се горещо

причината намирам за живот.

Ръцете му са силни… не е грешно,

че огънят му сякаш е крило,

 

което се извива диво, жадно,

до острие заточва всеки ръб

и символи гравира безпощадно.

До капка изпарявам всеки дъжд

 

в сакралната му същност закалена.

И гъвкава под мъжката му длан,

с любов в очите му съм отразена,

че капка кръв начало е на храм.

 

А в тази болка има и магия...

… и някой ден в очите на сърна

убийствена ще мога да се видя –

една изящна, женствена… кама!

 

Жени Иванова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васко, ако е огън стой по-далеч. Това знам аз : )

    Марко, изненада ме. И ти благодаря за този миг на радост!
  • Много силен стих. Ударно, остро, огнено !
    Поздрави за страхотната творба, Жени !
  • Наистина изкована в огъня! Жени, ти знаеш най-добре! (
  • Много ме зарадва, Езерна лейди, благодаря ти от сърце 💗

    Благодаря но онези, добавили в Любими : )
  • Оправи ми деня, Жаси.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....