Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо
причината намирам за живот.
Ръцете му са силни… не е грешно,
че огънят му сякаш е крило,
което се извива диво, жадно,
до острие заточва всеки ръб
и символи гравира безпощадно.
До капка изпарявам всеки дъжд
в сакралната му същност закалена.
И гъвкава под мъжката му длан,
с любов в очите му съм отразена,
че капка кръв начало е на храм.
А в тази болка има и магия...
… и някой ден в очите на сърна
убийствена ще мога да се видя –
една изящна, женствена… кама!
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Марко, изненада ме. И ти благодаря за този миг на радост!