Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми...
.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности.
И две ръце. За стряха. И огнище.
Дали в безлунна нощ приши ме с кръпки.
Току ме палиш и припламвам лудо.
Не ме е страх в жаравата да стъпя.
Във танца ме е страх да те изгубя.
Познавам как цветът прашец разпуква.
Опит и звезден в щастието свое.
Прибяга ли из него тихо скука...
И Любовта си ще посипе с нежен спомен.
... чувам те... В кръга от Време – Вечност.
Сърцето ми номадски танц играе.
Ако на тебе от съдбата е обречено.
Ела със мен... На седмото небе...
Или във Рая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
