Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми...
.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности.
И две ръце. За стряха. И огнище.
Дали в безлунна нощ приши ме с кръпки.
Току ме палиш и припламвам лудо.
Не ме е страх в жаравата да стъпя.
Във танца ме е страх да те изгубя.
Познавам как цветът прашец разпуква.
Опит и звезден в щастието свое.
Прибяга ли из него тихо скука...
И Любовта си ще посипе с нежен спомен.
... чувам те... В кръга от Време – Вечност.
Сърцето ми номадски танц играе.
Ако на тебе от съдбата е обречено.
Ела със мен... На седмото небе...
Или във Рая...
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!(((
-
Би ли ми го изпратила да го прочета, ако може по месинджър...
-
Преди около година писах по сходна тема(от две строфи), не съм го качвала, но твоят определено ми въздейства повече.
-
Силве, Светле - благодаря ви...
-
При теб винаги е дълбоко и изпълващо едновременно! Поздрави, Танче!
-
Изпълни ме с удоволствие. Чудно!
-
Хех... пълна съм с липси... чак сама си си липсвам...
-
Радвам се, че се завърна! Липсваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
