18 feb 2023, 10:23

Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... 

  Poesía » De amor
416 3 8

.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...

(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )

 

Душата ми номад. Подир номада.

След стъпките ми – пепелища.

Безкрайности. Криле. Атавистичности.

И две ръце. За стряха. И огнище.

 

Дали в безлунна нощ приши ме с кръпки.

Току ме палиш и припламвам лудо.

Не ме е страх в жаравата да стъпя.

Във танца ме е страх да те изгубя.

 

Познавам как цветът прашец разпуква.

Опит и звезден в щастието свое.

Прибяга ли из него тихо скука...

И Любовта си ще посипе с нежен спомен.

 

 ... чувам те... В кръга от Време – Вечност.

Сърцето ми номадски танц играе.

Ако на тебе от съдбата е обречено.

Ела със мен... На седмото небе...

                                                  Или във Рая...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??