Огърлица на съдбата- Лилит ( част шеста)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

21.

Събрала разпиляното си его-

приседнала Лилит очи склопи.

Сърцето й забързано заби,

спои се дух и Огърлица меко.

Невидимото зло се устремява 

към Рая през изгубени съдби 

и търси начини да отмъщава,

по начин тайнствен ум да заслепи.

Дървото забранено е идея,

това е цел възможна за злодея.

22.

Змията е пазач, но я опи

магия тъмна много отдалече 

и тя е в подчинението вече 

на Лилит... О, в Рая зло проби:

" Ти чуваш ли ме Чуй, ела насам!

Знай, срокът на забраната изтече! "

И Ева в дрямката си до Адам 

дочува зов привличащ, сладка реч е:

" Не бой се ти, че днес си ти избрана

и най- прекрасна си и най- желана! "

23.

И по гласа примамлив се увлече 

наивничката Ева слепешката. 

Тя стигна до дървото, и змията

омагьосана лъжа изрече:

" Този плод е твой! Вземи го ти!

Протегни към него в миг ръката!

Колеблива, чуй ме, не бъди!

Неизбежно следвай си съдбата!

Откъсни го! Откъсни го, давай!

Само твой е! Ти се забавлявай!" .

24.

Изкуши се Ева, ах, горката-

и откъсна кръгъл плод червен,

и със поглед в него възхитен 

радва се незнаеща цената:

" Отхапи си, хайде!  " продължава 

да подканва разумът влуден

и към устните си доближава 

Ева сладост с порив несмутен.

Неразбрала, Боже, че не трябва 

хрупкаво парченце си отхапва.