22.06.2025 г., 22:56

Огърлица на съдбата- Лилит ( част шеста)

242 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

21.

 

Събрала разпиляното си его-

приседнала Лилит очи склопи.

Сърцето й забързано заби,

спои се дух и Огърлица меко.

Невидимото зло се устремява 

към Рая през изгубени съдби 

и търси начини да отмъщава,

по начин тайнствен ум да заслепи.

Дървото забранено е идея,

това е цел възможна за злодея.

 

22.

 

Змията е пазач, но я опи

магия тъмна много отдалече 

и тя е в подчинението вече 

на Лилит... О, в Рая зло проби:

" Ти чуваш ли ме Чуй, ела насам!

Знай, срокът на забраната изтече! "

И Ева в дрямката си до Адам 

дочува зов привличащ, сладка реч е:

" Не бой се ти, че днес си ти избрана

и най- прекрасна си и най- желана! "

 

23.

 

И по гласа примамлив се увлече 

наивничката Ева слепешката. 

Тя стигна до дървото, и змията

омагьосана лъжа изрече:

" Този плод е твой! Вземи го ти!

Протегни към него в миг ръката!

Колеблива, чуй ме, не бъди!

Неизбежно следвай си съдбата!

Откъсни го! Откъсни го, давай!

Само твой е! Ти се забавлявай!" .

 

24.

 

Изкуши се Ева, ах, горката-

и откъсна кръгъл плод червен,

и със поглед в него възхитен 

радва се незнаеща цената:

" Отхапи си, хайде!  " продължава 

да подканва разумът влуден

и към устните си доближава 

Ева сладост с порив несмутен.

Неразбрала, Боже, че не трябва 

хрупкаво парченце си отхапва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...