22.06.2025 г., 22:56

Огърлица на съдбата- Лилит ( част шеста)

273 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

21.

 

Събрала разпиляното си его-

приседнала Лилит очи склопи.

Сърцето й забързано заби,

спои се дух и Огърлица меко.

Невидимото зло се устремява 

към Рая през изгубени съдби 

и търси начини да отмъщава,

по начин тайнствен ум да заслепи.

Дървото забранено е идея,

това е цел възможна за злодея.

 

22.

 

Змията е пазач, но я опи

магия тъмна много отдалече 

и тя е в подчинението вече 

на Лилит... О, в Рая зло проби:

" Ти чуваш ли ме Чуй, ела насам!

Знай, срокът на забраната изтече! "

И Ева в дрямката си до Адам 

дочува зов привличащ, сладка реч е:

" Не бой се ти, че днес си ти избрана

и най- прекрасна си и най- желана! "

 

23.

 

И по гласа примамлив се увлече 

наивничката Ева слепешката. 

Тя стигна до дървото, и змията

омагьосана лъжа изрече:

" Този плод е твой! Вземи го ти!

Протегни към него в миг ръката!

Колеблива, чуй ме, не бъди!

Неизбежно следвай си съдбата!

Откъсни го! Откъсни го, давай!

Само твой е! Ти се забавлявай!" .

 

24.

 

Изкуши се Ева, ах, горката-

и откъсна кръгъл плод червен,

и със поглед в него възхитен 

радва се незнаеща цената:

" Отхапи си, хайде!  " продължава 

да подканва разумът влуден

и към устните си доближава 

Ева сладост с порив несмутен.

Неразбрала, Боже, че не трябва 

хрупкаво парченце си отхапва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...