Огърлица на съдбата- Лилит ( част шеста)
ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
21.
Събрала разпиляното си его-
приседнала Лилит очи склопи.
Сърцето й забързано заби,
спои се дух и Огърлица меко.
Невидимото зло се устремява
към Рая през изгубени съдби
и търси начини да отмъщава,
по начин тайнствен ум да заслепи.
Дървото забранено е идея,
това е цел възможна за злодея.
22.
Змията е пазач, но я опи
магия тъмна много отдалече
и тя е в подчинението вече
на Лилит... О, в Рая зло проби:
" Ти чуваш ли ме Чуй, ела насам!
Знай, срокът на забраната изтече! "
И Ева в дрямката си до Адам
дочува зов привличащ, сладка реч е:
" Не бой се ти, че днес си ти избрана
и най- прекрасна си и най- желана! "
23.
И по гласа примамлив се увлече
наивничката Ева слепешката.
Тя стигна до дървото, и змията
омагьосана лъжа изрече:
" Този плод е твой! Вземи го ти!
Протегни към него в миг ръката!
Колеблива, чуй ме, не бъди!
Неизбежно следвай си съдбата!
Откъсни го! Откъсни го, давай!
Само твой е! Ти се забавлявай!" .
24.
Изкуши се Ева, ах, горката-
и откъсна кръгъл плод червен,
и със поглед в него възхитен
радва се незнаеща цената:
" Отхапи си, хайде! " продължава
да подканва разумът влуден
и към устните си доближава
Ева сладост с порив несмутен.
Неразбрала, Боже, че не трябва
хрупкаво парченце си отхапва.
© Асенчо Грудев All rights reserved.