ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
5.
Прогонена в страната нажежена
Лилит се влачи гола и сама.
И болката в душата е тъма...
изпада в безсъзнание сломена.
Сънува сън как красотата нейна
потъва вдън горещата земя
и воля, и надежда чудодейна
сред дим и огън в хаос онемя
.Дали от гордост някаква сгреши
от Рай и от Адам да се лиши? ...