Огърлица на съдбата- Лилит ( част втора)
ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
5.
Прогонена в страната нажежена
Лилит се влачи гола и сама.
И болката в душата е тъма...
изпада в безсъзнание сломена.
Сънува сън как красотата нейна
потъва вдън горещата земя
и воля, и надежда чудодейна
сред дим и огън в хаос онемя
.Дали от гордост някаква сгреши
от Рай и от Адам да се лиши?
6.
А в Рая дъжд прохладен заръмя,
животни и растения опива.
Под храст огромен блед Адам се свива -
в сърцето му дилема зашумя.
Ще може ли за нея да се жертва
избирайки съдба една горчива?
Ще може ли сега да я последва
в падението й? " О, не... Не бива... "
Тя липсва му, но е смирен пред Бога.
От страх ли е, че казва си " Не мога... " .
7.
Лежи Лилит в несвяст все още жива
и лава от вулкан я доближава.
До гибелта й малко ли остава?
Желае я река горещо дива.
Безименният, черен легион
долита в миг със бяс от вис мъглява
и изпреварвайки предсмъртен стон
Лилит от лумнала змия спасява.
Възнасят в полет демони жената
над облаци и в дар на Сатаната.
8.
Събужда се Лилит и се явява
на мрака господаря, и говори:
"Добре дошла си в моите простори!
Предчувствам в тебе яростната слава!
Това, което Бог и Рай, Адам
отказаха ти, моят свят ще стори!
Каквото пожелаеш ще ти дам
щом твоят дух за мене се отвори!
Не бързам аз! Добре си помисли!
Мечти почувствай в тебе не били! " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.