4.06.2025 г., 22:05

Огърлица на съдбата- Лилит ( част втора)

239 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

5.

 

Прогонена в страната нажежена 

Лилит се влачи гола и сама.

И болката в душата е тъма...

изпада в безсъзнание сломена.

Сънува сън как красотата нейна 

потъва вдън горещата земя 

и воля, и надежда чудодейна 

сред дим и огън в хаос онемя 

.Дали от гордост някаква сгреши 

от Рай и от Адам да се лиши?

 

6.

 

А в Рая дъжд прохладен заръмя,

животни и растения опива.

Под храст огромен блед Адам се свива -

в сърцето му дилема зашумя.

Ще може ли за нея да се жертва 

избирайки съдба една горчива?

Ще може ли сега да я последва

в падението й? " О, не... Не бива... "

Тя липсва му, но е смирен пред Бога.

От страх ли е, че казва си " Не мога... " .

 

7.

 

Лежи Лилит в несвяст все още жива

и лава от вулкан я доближава.

До гибелта й малко ли остава? 

Желае я река горещо дива.

Безименният, черен легион

долита в миг със бяс от вис мъглява 

и изпреварвайки предсмъртен стон

Лилит от лумнала змия спасява.

Възнасят в полет демони жената

над облаци и в дар на Сатаната.

 

8.

 

Събужда се Лилит и се явява 

на мрака господаря, и говори:

"Добре дошла си в моите простори!

Предчувствам в тебе яростната слава!

Това, което Бог и Рай, Адам

отказаха ти, моят свят ще стори!

Каквото пожелаеш ще ти дам

щом твоят дух за мене се отвори!

 Не бързам аз! Добре си помисли!

Мечти почувствай в тебе не били! " .

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...