Огърлица на съдбата- Лилит ( част втора)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

5.

Прогонена в страната нажежена 

Лилит се влачи гола и сама.

И болката в душата е тъма...

изпада в безсъзнание сломена.

Сънува сън как красотата нейна 

потъва вдън горещата земя 

и воля, и надежда чудодейна 

сред дим и огън в хаос онемя 

.Дали от гордост някаква сгреши 

от Рай и от Адам да се лиши?

6.

А в Рая дъжд прохладен заръмя,

животни и растения опива.

Под храст огромен блед Адам се свива -

в сърцето му дилема зашумя.

Ще може ли за нея да се жертва 

избирайки съдба една горчива?

Ще може ли сега да я последва

в падението й? " О, не... Не бива... "

Тя липсва му, но е смирен пред Бога.

От страх ли е, че казва си " Не мога... " .

7.

Лежи Лилит в несвяст все още жива

и лава от вулкан я доближава.

До гибелта й малко ли остава? 

Желае я река горещо дива.

Безименният, черен легион

долита в миг със бяс от вис мъглява 

и изпреварвайки предсмъртен стон

Лилит от лумнала змия спасява.

Възнасят в полет демони жената

над облаци и в дар на Сатаната.

8.

Събужда се Лилит и се явява 

на мрака господаря, и говори:

"Добре дошла си в моите простори!

Предчувствам в тебе яростната слава!

Това, което Бог и Рай, Адам

отказаха ти, моят свят ще стори!

Каквото пожелаеш ще ти дам

щом твоят дух за мене се отвори!

 Не бързам аз! Добре си помисли!

Мечти почувствай в тебе не били! " .