6 мая 2025 г., 08:01  

Огърлица на съдбата- Пролог ( последна пета част)

349 1 0

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)

 

17.

 

Наивното покрито от измама

робува на неясност и заблуда.

Поредното пророчество на шута 

изгаря сред двореца като слама.

Перото на твореца потопено 

в мастилница е с мълчаливост луда. 

Написана поема откровено 

по  листите лежи сега  нечута.

За истината много се говори,

но тя сама е в сините простори.

 

18.

 

Действителност загадъчна и люта

изменя си лика материално

и алчността човешка по- банално 

илюзиите си ще ни пробута.

От рог на изобилието пие

законното, какво че е скандално.

Вълкът на бунта само ще завие

срещу падението ни безжално.

Сред хаос, глупост и крадлива власт

не ще изгубя любовта си аз.

 

19.

 

Погледне ли те призракът страдално

внимание не му обръщай вече,

защото пътят празен го обрече

да бъде с край в тресавището кално.

Съвременият град по- демоничен

днес себе си " Безсрамие" нарече.

Прогресът неотклонен и циничен

изкуствения ум с числа облече.

Коли и сгради, данъци, пари...

Живуркането се боготвори.

 

20.

 

Купувай, консумирай- о, човече -

зомбирано се луташ в маскарад!

Технико- бездуховен този свят 

във сивото на чувствата се свлече.

И слънце, и небе, земя, дъга

не ще смени неоновият цвят.

Трудът в полето, творческа ръка

създава плодородна благодат.

Природата е майка, дар и зов.

Не се постига нищо без  любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...