Огърлица на съдбата- Пролог ( последна пета част)

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)

17.

Наивното покрито от измама

робува на неясност и заблуда.

Поредното пророчество на шута 

изгаря сред двореца като слама.

Перото на твореца потопено 

в мастилница е с мълчаливост луда. 

Написана поема откровено 

по  листите лежи сега  нечута.

За истината много се говори,

но тя сама е в сините простори.

18.

Действителност загадъчна и люта

изменя си лика материално

и алчността човешка по- банално 

илюзиите си ще ни пробута.

От рог на изобилието пие

законното, какво че е скандално.

Вълкът на бунта само ще завие

срещу падението ни безжално.

Сред хаос, глупост и крадлива власт

не ще изгубя любовта си аз.

19.

Погледне ли те призракът страдално

внимание не му обръщай вече,

защото пътят празен го обрече

да бъде с край в тресавището кално.

Съвременият град по- демоничен

днес себе си " Безсрамие" нарече.

Прогресът неотклонен и циничен

изкуствения ум с числа облече.

Коли и сгради, данъци, пари...

Живуркането се боготвори.

20.

Купувай, консумирай- о, човече -

зомбирано се луташ в маскарад!

Технико- бездуховен този свят 

във сивото на чувствата се свлече.

И слънце, и небе, земя, дъга

не ще смени неоновият цвят.

Трудът в полето, творческа ръка

създава плодородна благодат.

Природата е майка, дар и зов.

Не се постига нищо без  любов.