Любов, любов, любов,

защо си толкова проклета?

Защо понякога си ти несподелена,

а друг път си истинска, но неблагословена?

Ти си нещото, което има сила,

красива песен, в която се описва в рима,

същината на таз приказка неповторима,

историята за кралицата непобедима.

Несломима, неприкосновена и трудно покорима,

необичайна, загадъчна, всевластна -

любов-ти си толкова опасна!

Тъй проклета, тъй жестока,

към несретниците, омагьосани от нея.

Към мечтателите, отправили поглед към звездите,

към хората, на които огънят пламти им във очите.

Ти си най-прекрасното чувство на земята,

но, уви, ти в повечето пъти си обзета

от несподелени чувства, ох, любов проклета!