Ох, любов проклета
Любов, любов, любов,
защо си толкова проклета?
Защо понякога си ти несподелена,
а друг път си истинска, но неблагословена?
Ти си нещото, което има сила,
красива песен, в която се описва в рима,
същината на таз приказка неповторима,
историята за кралицата непобедима.
Несломима, неприкосновена и трудно покорима,
необичайна, загадъчна, всевластна -
любов-ти си толкова опасна!
Тъй проклета, тъй жестока,
към несретниците, омагьосани от нея.
Към мечтателите, отправили поглед към звездите,
към хората, на които огънят пламти им във очите.
Ти си най-прекрасното чувство на земята,
но, уви, ти в повечето пъти си обзета
от несподелени чувства, ох, любов проклета!
© Николай Николов All rights reserved.
