2.09.2016 г., 12:11

Ох, любов проклета

860 1 1

Любов, любов, любов,

защо си толкова проклета?

Защо понякога си ти несподелена,

а друг път си истинска, но неблагословена?

Ти си нещото, което има сила,

красива песен, в която се описва в рима,

същината на таз приказка неповторима,

историята за кралицата непобедима.

Несломима, неприкосновена и трудно покорима,

необичайна, загадъчна, всевластна -

любов-ти си толкова опасна!

Тъй проклета, тъй жестока,

към несретниците, омагьосани от нея.

Към мечтателите, отправили поглед към звездите,

към хората, на които огънят пламти им във очите.

Ти си най-прекрасното чувство на земята,

но, уви, ти в повечето пъти си обзета

от несподелени чувства, ох, любов проклета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че веднага щом влязох тук, прочетох нещо толкова истинско, красиво е и усещането е прекрасно...! ДА, прав си..., но щом е любов, трябва да благодарим и просто да обичаме...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...