Любовта
беше оставила следа
до сенчеста гора!
Затичах се и паднах
в мократа трева!
Смешно е и аз се смях,
на себе си се смях!
Добре, че паднах, така видях
как охлюв се извива!
В черупката му любовта
се беше приютила!
Тя беше мъничка
и много наранена!
Пълзеше, пълзеше...
И всеки би пълзял,
ако разбира, че любовта му
бавничко умира!
Знаем, че това създание
притежава и двойно съзнание!
© Мария Николова Все права защищены