Любовта
беше оставила следа
до сенчеста гора!
Затичах се и паднах
в мократа трева!
Смешно е и аз се смях,
на себе си се смях!
Добре, че паднах, така видях
как охлюв се извива!
В черупката му любовта
се беше приютила!
Тя беше мъничка
и много наранена!
Пълзеше, пълзеше...
И всеки би пълзял,
ако разбира, че любовта му
бавничко умира!
Знаем, че това създание
притежава и двойно съзнание!
© Мария Николова All rights reserved.
А защо двойно съзнание? С черупка и без черупка, това ли се има в предвид. Защитен, но затворен? Уязвим, но отворен?
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
