Охлювче ми мина път
ОХЛЮВЧЕ МИ МИНА ПЪТ
Не птицата на Стефан Цанев,
а охлювче ми мина път.
Не мога да пълзя. Изправям
отново поприведен гръб.
Е, охлювче е, да, ама
си има дом. И му е бяло,
отвее ли се по света.
Под родна стряха то остава.
Изчаках го, за да премине.
Прескочих светлата му диря.
... По сиви, мокри петолиния
Тъгата птиците простира.
Рисува облаци. Високо
ятата сбира под небето.
Но зная, птицата на Йовков
гнезди завинаги. В сърцето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
