ОХЛЮВЧЕ МИ МИНА ПЪТ
Не птицата на Стефан Цанев,
а охлювче ми мина път.
Не мога да пълзя. Изправям
отново поприведен гръб.
Е, охлювче е, да, ама
си има дом. И му е бяло,
отвее ли се по света.
Под родна стряха то остава.
Изчаках го, за да премине.
Прескочих светлата му диря.
... По сиви, мокри петолиния
Тъгата птиците простира.
Рисува облаци. Високо
ятата сбира под небето.
Но зная, птицата на Йовков
гнезди завинаги. В сърцето!
© Алина Стоянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
