ОХРИДСКИ БИСЕР
ОХРИДСКИ БИСЕР
Черупка мидена държа в ръка
и камъче, от езерото взето,
и спомен - като бисерна река -
се втурва и ми сгрява пак сърцето.
Отново съм във този райски кът,
отново чувам старите лодкари.
Билянините извори текат
и пак лекуват мойте рани стари.
Сърцето ми остана на брега
при залеза и лебедите бели,
при тихите вълни и при снега
по върховете, облаците спрели.
На този край завинаги съм в плен
и колкото далеч и да замина,
легенда - спомен ще остане в мен
и ще ме върне в Охрид догодина!
Черупка мидена държа в ръка
и камъче, от езерото взето,
и спомен - като бисерна река -
се втурва и ми сгрява пак сърцето.
Отново съм във този райски кът,
отново чувам старите лодкари.
Билянините извори текат
и пак лекуват мойте рани стари.
Сърцето ми остана на брега
при залеза и лебедите бели,
при тихите вълни и при снега
по върховете, облаците спрели.
На този край завинаги съм в плен
и колкото далеч и да замина,
легенда - спомен ще остане в мен
и ще ме върне в Охрид догодина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
