13.06.2007 г., 13:38 ч.
ОХРИДСКИ БИСЕР
ОХРИДСКИ БИСЕР
Черупка мидена държа в ръка
и камъче, от езерото взето,
и спомен - като бисерна река -
се втурва и ми сгрява пак сърцето.
Отново съм във този райски кът,
отново чувам старите лодкари.
Билянините извори текат
и пак лекуват мойте рани стари.
Сърцето ми остана на брега
при залеза и лебедите бели,
при тихите вълни и при снега
по върховете, облаците спрели.
На този край завинаги съм в плен
и колкото далеч и да замина,
легенда - спомен ще остане в мен
и ще ме върне в Охрид догодина!
Черупка мидена държа в ръка
и камъче, от езерото взето,
и спомен - като бисерна река -
се втурва и ми сгрява пак сърцето.
Отново съм във този райски кът,
отново чувам старите лодкари.
Билянините извори текат
и пак лекуват мойте рани стари.
Сърцето ми остана на брега
при залеза и лебедите бели,
при тихите вълни и при снега
по върховете, облаците спрели.
На този край завинаги съм в плен
и колкото далеч и да замина,
легенда - спомен ще остане в мен
и ще ме върне в Охрид догодина!
© Теменужка Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрав!Отличен!
-
Самото ти стихотворение е един бисер!
-
пристрастна съм към този стих!
Прекалено ми е съкровено езерото!
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Твоят стих ме пренесе в Охрид и почувствах магията му!
Поздрав!