Окаляна душа

28 окт. 2011 г., 20:57

Поэзия

5.0 (3)

755 1 2

Твърде дълго бях във канавката.
Какво като все гледах към звездите.
Едно е погледът, друго – душата.
От калните лъжи тя бе опита.
Задави се от обичи затлачени -
оголиха я. Гола я одраха.
Неразпознала подлите им начини,
допусна ги. И всичките преспаха.
И тръгваха си, сякаш нищо не е имало.
А нищо не предричаше сбогуване.
И сякаш абсолютно нищо не е струвало
поредното развратно пренощуване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Haikus
Мертвые 1983

Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
****

Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »