mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
28.10.2011 г., 20:57 ч.

Окаляна душа 

  Поезия
708 0 2

Твърде дълго бях във канавката.

Какво като все гледах към звездите.

Едно е погледът, друго – душата.

От калните лъжи тя бе опита.

 

Задави се от обичи затлачени -

оголиха я. Гола я одраха.

Неразпознала подлите им начини,

допусна ги. И всичките преспаха.

 

И тръгваха си, сякаш нищо не е имало.

А нищо не предричаше сбогуване.

И сякаш абсолютно нищо не е струвало

поредното развратно  пренощуване.

 

И после тя със кал си маза раните.

Втвърдиха се съчувствие  и жал.

Сега ще отмъщава. Знае дланите –

издава ги засъхналата кал.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??