Избелели дни -
протрити от очакване.
Тишината ръмжи в острота
- мълчание.
Аз още съм... ти...
Празни нощи премръзнали
от закъснения.
Чупя се...
Недокосната трепливо,
восъчна преливам.
Стените свиват се,
лицата улично сливат.
Преминавам по очите ти
- секундно, за вдишване.
Дъхновено в живота ти
малка съм,
и не съм истинска.
Разливам се полунощно,
премигвам в сърцето до бяло,
доливам се в празното.
Аз още съм...
Кажете, къде е...?!
И има ли, за любовта оказион?!
© Киара Все права защищены
Поклон от мен, доземи!