30 июн. 2009 г., 21:52

Океан разстояние

1.2K 1 2

Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.

 

Времето лети като импулсите в тялото
и напомня ми колко хубаво е да си тук.
Как весело крачехме двете през лятото,
винаги под ръка със музикалния звук.

 


И пак е лято и слънцето гали очите ми,
и вятър разрошва леко мойте коси.
А аз те обичам и те нося в сърцето си,
дори океан разстояние не ни раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...