30 июн. 2009 г., 21:52

Океан разстояние

1.2K 1 2

Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.

 

Времето лети като импулсите в тялото
и напомня ми колко хубаво е да си тук.
Как весело крачехме двете през лятото,
винаги под ръка със музикалния звук.

 


И пак е лято и слънцето гали очите ми,
и вятър разрошва леко мойте коси.
А аз те обичам и те нося в сърцето си,
дори океан разстояние не ни раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....