30.06.2009 г., 21:52

Океан разстояние

1.2K 1 2

Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.

 

Времето лети като импулсите в тялото
и напомня ми колко хубаво е да си тук.
Как весело крачехме двете през лятото,
винаги под ръка със музикалния звук.

 


И пак е лято и слънцето гали очите ми,
и вятър разрошва леко мойте коси.
А аз те обичам и те нося в сърцето си,
дори океан разстояние не ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...