Окоп
В безгрижни дни
бе лесно да си моя
и да подреждаш
целия ми свят.
Дори глухарчето
преди пороя
крила разперва
и повдига цвят.
Ала когато
в горести и скърби
отпусна
безнадеждния си лоб,
и сянката ми даже
се прегърби,
в сълзите ми се скрий…
като в окоп.
© Ивайло Терзийски Все права защищены