Окото на бурята

Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга.
Защо ме напусна? Терзая се в сряда.
Небето в очите ме гледа сърдито.
Мечтая с крилете на птица да литна.
Отново те няма – студени са дните.
Дали е фалшива искрата в гърдите?
Боли да живееш, когато умираш…
И в ад да си фея… Нали ме разбираш?
Сега си отивам и взимам морала.
Кога съм те имал? Очаквах провала.
Съдба се нарича и вечно се носи –
на буря прилича и стреля с въпроси.
Обичам те много, но вече не може.
До чувства от кокал огъна се ножът.
Красивия залез нарича те „спомен“.
Настъпи раздяла – и никой не гоня...