Jun 8, 2018, 11:05 AM

Окото на бурята

  Poetry » Other
434 0 0

Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга.
Защо ме напусна? Терзая се в сряда.
Небето в очите ме гледа сърдито.
Мечтая с крилете на птица да литна.
Отново те няма – студени са дните.
Дали е фалшива искрата в гърдите?
Боли да живееш, когато умираш…
И в ад да си фея… Нали ме разбираш?
Сега си отивам и взимам морала.
Кога съм те имал? Очаквах провала.
Съдба се нарича и вечно се носи –
на буря прилича и стреля с въпроси.
Обичам те много, но вече не може.
До чувства от кокал огъна се ножът.
Красивия залез нарича те „спомен“.
Настъпи раздяла – и никой не гоня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...