8.06.2018 г., 11:05 ч.

Окото на бурята 

  Поезия » Друга
300 0 0
Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга.
Защо ме напусна? Терзая се в сряда.
Небето в очите ме гледа сърдито.
Мечтая с крилете на птица да литна.
Отново те няма – студени са дните.
Дали е фалшива искрата в гърдите?
Боли да живееш, когато умираш…
И в ад да си фея… Нали ме разбираш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??