8 июн. 2018 г., 14:35

Окото на Времето 

  Поэзия » Другая
956 1 6

Умореното око на Времето

се взира в мен. Печално. Тъжно.

Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.

И не плаче. Не, не плаче!

Той - Човекът го създаде.

После... После с думи го рани.

Без вина - виновно,

че напред върви.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко? »

35 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??