Jun 8, 2018, 2:35 PM

Окото на Времето 

  Poetry » Other
805 1 7

Умореното око на Времето

се взира в мен. Печално. Тъжно.

Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.

И не плаче. Не, не плаче!

Той - Човекът го създаде.

После... После с думи го рани.

Без вина - виновно,

че напред върви.

© Хари Спасов All rights reserved.

The work is a contestant:

Накъде вървиш, човеко? »

35 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??