22 янв. 2021 г., 15:04  

Окови

604 0 2

Времето днес за какво го пилеем?

Нима за нечии чужди мечти?

Кога българско знаме пак ще развеем,

ще грабнем завета на наш'те деди?

 

Дните си как избрахме да живеем?

Къде е светлина от наш'те душѝ?

Знаем ли какво в този свят ще посеем

или само ще тъпчем своите гуши?

 

Спомени връщат ни понякога там,

където вяра обливаше нашето време

и крачехме с радост живеейки там,

където свободно сърцето се радва и пее.

 

Кога този свят окови ни сложи,

свободни дали веднъж се родихме,

какво ни предложи и как ни заложи 

от душите си ние да изгоним душите?

 

А какво ли ни чака на ъгъла пак,

там където денят ни тихо замръква?

Ще отворим ли страница нова

или ще заключим пак нов ден в нова окова?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Добре дошли в сайта!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...