22 ene 2021, 15:04  

Окови

  Poesía
601 0 2

Времето днес за какво го пилеем?

Нима за нечии чужди мечти?

Кога българско знаме пак ще развеем,

ще грабнем завета на наш'те деди?

 

Дните си как избрахме да живеем?

Къде е светлина от наш'те душѝ?

Знаем ли какво в този свят ще посеем

или само ще тъпчем своите гуши?

 

Спомени връщат ни понякога там,

където вяра обливаше нашето време

и крачехме с радост живеейки там,

където свободно сърцето се радва и пее.

 

Кога този свят окови ни сложи,

свободни дали веднъж се родихме,

какво ни предложи и как ни заложи 

от душите си ние да изгоним душите?

 

А какво ли ни чака на ъгъла пак,

там където денят ни тихо замръква?

Ще отворим ли страница нова

или ще заключим пак нов ден в нова окова?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Добре дошли в сайта!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...