22 ene 2021, 15:04  

Окови

  Poesía
625 0 2

Времето днес за какво го пилеем?

Нима за нечии чужди мечти?

Кога българско знаме пак ще развеем,

ще грабнем завета на наш'те деди?

 

Дните си как избрахме да живеем?

Къде е светлина от наш'те душѝ?

Знаем ли какво в този свят ще посеем

или само ще тъпчем своите гуши?

 

Спомени връщат ни понякога там,

където вяра обливаше нашето време

и крачехме с радост живеейки там,

където свободно сърцето се радва и пее.

 

Кога този свят окови ни сложи,

свободни дали веднъж се родихме,

какво ни предложи и как ни заложи 

от душите си ние да изгоним душите?

 

А какво ли ни чака на ъгъла пак,

там където денят ни тихо замръква?

Ще отворим ли страница нова

или ще заключим пак нов ден в нова окова?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Добре дошли в сайта!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...