Jan 22, 2021, 3:04 PM  

Окови

  Poetry
623 0 2

Времето днес за какво го пилеем?

Нима за нечии чужди мечти?

Кога българско знаме пак ще развеем,

ще грабнем завета на наш'те деди?

 

Дните си как избрахме да живеем?

Къде е светлина от наш'те душѝ?

Знаем ли какво в този свят ще посеем

или само ще тъпчем своите гуши?

 

Спомени връщат ни понякога там,

където вяра обливаше нашето време

и крачехме с радост живеейки там,

където свободно сърцето се радва и пее.

 

Кога този свят окови ни сложи,

свободни дали веднъж се родихме,

какво ни предложи и как ни заложи 

от душите си ние да изгоним душите?

 

А какво ли ни чака на ъгъла пак,

там където денят ни тихо замръква?

Ще отворим ли страница нова

или ще заключим пак нов ден в нова окова?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Добре дошли в сайта!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...