Jan 22, 2021, 3:04 PM  

Окови

  Poetry
602 0 2

Времето днес за какво го пилеем?

Нима за нечии чужди мечти?

Кога българско знаме пак ще развеем,

ще грабнем завета на наш'те деди?

 

Дните си как избрахме да живеем?

Къде е светлина от наш'те душѝ?

Знаем ли какво в този свят ще посеем

или само ще тъпчем своите гуши?

 

Спомени връщат ни понякога там,

където вяра обливаше нашето време

и крачехме с радост живеейки там,

където свободно сърцето се радва и пее.

 

Кога този свят окови ни сложи,

свободни дали веднъж се родихме,

какво ни предложи и как ни заложи 

от душите си ние да изгоним душите?

 

А какво ли ни чака на ъгъла пак,

там където денят ни тихо замръква?

Ще отворим ли страница нова

или ще заключим пак нов ден в нова окова?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Добре дошли в сайта!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...