Изплакана тъгата в стих един,
само това ли мога?! - Викам аз, крещя и в този час самин...
Плача аз над листа бял с кървави сълзи облян,
викам сякаш в бездната безкрайна, викам, но само моят ек трещи,
като светкавица от буря, небето озарила,
като жажда на пустинно цвете,
тъй и моят вик през времето препусна, като комета, без свойта звездна светлина...
Протягам длани да те стигна, но мигом те достигам и после пак сама,
шепите си с тебе искам да запълня, с желание и хъс да продължа,
но кажи, Надеждо моя, защо си като блян сега, защо със сърцето си те диря, а от тебе няма и следа?!
Знам, убийци подли те затриха, разбойници на вечната тъма,
с окови теб увиха и в мен душата ми замря... ...