Оксиженът на чувствата
Ти...
Аз ли съм?
Аз ли съм Ти?
Някъде, времето
някак... мълчи.
Изгреви.
Залези.
Тихи мъгли.
- Чуваш ли?
Не... Всичко мълчи.
А песента на лъчите
пронизват...
дълбаят...
Оксиженът на чувствата
прогаря метала.
Луд диамант
изгарящ, както твоите пръсти,
докоснали с огън
моята кожа.
Бяла до искреност.
И утрото става
по-светло от клада.
Светлина.
- Усещаш ли колко е топло?
Страст.
Страст, като въглени.
Горят по всяка пора на кожата.
Ще ми кажеш ли :
- Спри се!
- Няма!
Нека горим.
Нека... поне мъничко още,
да бъдат мечтите ни топли.
Аз ли съм?
Аз ли съм Ти?
Някъде, времето
някак... мълчи.
Изгреви.
Залези.
Тихи мъгли.
- Чуваш ли?
Не... Всичко мълчи.
А песента на лъчите
пронизват...
дълбаят...
Оксиженът на чувствата
прогаря метала.
Луд диамант
изгарящ, както твоите пръсти,
докоснали с огън
моята кожа.
Бяла до искреност.
И утрото става
по-светло от клада.
Светлина.
- Усещаш ли колко е топло?
Страст.
Страст, като въглени.
Горят по всяка пора на кожата.
Ще ми кажеш ли :
- Спри се!
- Няма!
Нека горим.
Нека... поне мъничко още,
да бъдат мечтите ни топли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Все права защищены
