Оксиженът на чувствата

Nov 13, 2007, 12:06 PM

Poetry » Love

1370 0 8

Ти...
Аз ли съм?
Аз ли съм Ти?
Някъде, времето
някак... мълчи.
Изгреви.
Залези.
Тихи мъгли.
- Чуваш ли?
Не... Всичко мълчи.
А песента на лъчите
пронизват...
дълбаят...
Оксиженът на чувствата
прогаря метала.
Луд диамант
изгарящ, както твоите пръсти,
докоснали с огън
моята кожа.
Бяла до искреност.
И утрото става
по-светло от клада.
Светлина.
- Усещаш ли колко е топло?
Страст.
Страст, като въглени.
Горят по всяка пора на кожата.
Ще ми кажеш ли :
- Спри се!
- Няма!
Нека горим.
Нека... поне мъничко още,
да бъдат мечтите ни топли.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-11-13T13:43:58+02:00

Поздрави Ваня!
чудесен стих!
darisss (Дарина Шопова)

2007-11-13T13:41:58+02:00

Искрени поздравления!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-11-13T12:55:40+02:00

Прекрасен стих, Ваня!
Поздравления!
Победител (Васил Георгиев)

2007-11-13T12:41:31+02:00

Много ми хареса стихът ти!Нека бъдат винаги топли мечтите ни! Поздрави Ваня!
Романтик (Христо Костов)

2007-11-13T12:21:43+02:00

Поздравления, Ваня!!!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-11-13T12:20:03+02:00

Браво!Поддържай огъня!
"Нека горим.
Нека... поне мъничко още,
да бъдат мечтите ни топли."
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-13T12:20:01+02:00

Много , много топло и обичащо!
Направо горящо от любов.Прекрасно е.
С много обич, мила Ваня.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-11-13T12:07:25+02:00

Браво, Ваня, много ми хареса стихът ти!