8 авг. 2019 г., 18:05

Оксиморон на зримото

637 0 1

Преди те чувах,

без да мога да те  видя

Но пък те чувах с всичко и навсякъде-

мрънкащ,

рязък,

гневен,

наивен и смешен,

флиртуващ,

плачещ,

пеещ,

дълбаещ в мислите,

ехтящ ми в ушите,

бавно завземащ ума.

Така е при нас слепите,

Оксиморон на всичко зримо сме.

Но умен, бял оксиморон,

мое морско вдъхновение нечакано.

И защото страшно да те има исках,

преди да те видя,

насън те измислих.

Много дълго

и много бавно те измислях,

да си безпределно само мой

и истински те наричах.

После ужасно и с всички сили

те притисках от лявата страна

на гърдите ми да залепнеш.

От ляво слагам всичко най-любимо,

разбрал си вече и знаеш 😊.

Като ваденка те притисках

и като двойно залепващо тиксо,

безпределно мое вдъхновение чисто.

Докато най-накрая стана истинско!

 

За Н. написа 🦋

ХХХ ХХХ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...