Оксиморон на зримото

Преди те чувах,

без да мога да те  видя

Но пък те чувах с всичко и навсякъде-

мрънкащ,

рязък,

гневен,

наивен и смешен,

флиртуващ,

плачещ,

пеещ,

дълбаещ в мислите,

ехтящ ми в ушите,

бавно завземащ ума.

Така е при нас слепите,

Оксиморон на всичко зримо сме.

Но умен, бял оксиморон,

мое морско вдъхновение нечакано.

И защото страшно да те има исках,

преди да те видя,

насън те измислих.

Много дълго

и много бавно те измислях,

да си безпределно само мой

и истински те наричах.

После ужасно и с всички сили

те притисках от лявата страна

на гърдите ми да залепнеш.

От ляво слагам всичко най-любимо,

разбрал си вече и знаеш 😊.

Като ваденка те притисках

и като двойно залепващо тиксо,

безпределно мое вдъхновение чисто.

Докато най-накрая стана истинско!

За Н. написа 🦋

ХХХ ХХХ