Октомври
В кухините на сърцето ми цари
бездушно октомврийско утро.
Отчаяние разсъдъка мъгли.
Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички.
Роса от очуждение света заляла.
Слънчев лъч се в облака пропи,
от светлината страх скова ме,
що нервно крия да не озари.
А странник чакан не минава,
в израз клет застинало лицето.
Нищо мило не остава –
празни улиците и сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Elizabeth Draxler Все права защищены
