Draxler (Elizabeth Draxler)
14 20
10.10.2017 г., 20:24 ч.

Октомври 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
726 2 4

В кухините на сърцето ми цари
бездушно октомврийско утро. 
Отчаяние разсъдъка мъгли. 

 

Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички. 
Роса от очуждение света заляла. 

 

Слънчев лъч се в облака пропи, 
от светлината страх скова ме, 
що нервно крия да не озари. 

 

А странник чакан не минава, 
в израз клет застинало лицето. 
Нищо мило не остава – 
празни улиците и сърцето. 

© Elizabeth Draxler Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъгата, умело съпоставяна с есенния месец. Поздрави, Елизабет!
  • Много хубаво стихотворение! Изборът на тристишие, вместо четиристишие му придава особена оригиналност, за която те поздравявам.
  • Много благодаря!
  • Подобно наслаждение ми е доставял само Пърси Шели.Поздрав Лизбет!
Предложения
: ??:??