В кухините на сърцето ми цари
бездушно октомврийско утро.
Отчаяние разсъдъка мъгли.
Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички.
Роса от очуждение света заляла.
Слънчев лъч се в облака пропи,
от светлината страх скова ме,
що нервно крия да не озари.
А странник чакан не минава,
в израз клет застинало лицето.
Нищо мило не остава – ...