Всеки твой ден е златна находка
от цветове, аромати и плод.
Вятър настила пъстра рогозка
в парка под есенния свод.
В гнездо от суха шума и шишарки
заиграва топъл слънчев лъч.
Взривяващ полет на ята от гарги…
Последни топли дни и детска глъч.
Преливат даровете в кошница огромна,
препълват избите на всеки дом.
Най-щедрият от месеците е октомври!
Все още няма облаци на твоя небосклон.
От теб ще си открадна топлината.
ще боядисам моята коса със твоя цвят.
Огърлица от кехлибарен наниз и позлата
гърдите ми ще украсява като водопад.
Но спри! Защо така си начумерен?
С вятъра се заигра, съблече всички клони.
Раздра червено – жълтите премени
и със замах дърветата остави голи?
Разбирам, ти мисията своя си изпълни.
Проправяш път на своя ноемврийски брат.
Налазват, пъплят вече облаците тъмни,
и зимата чрез тях ни дава знак…
Като вода и огън си различен,
ту летен, ту дъждовен, променлив…
Непостоянен, като чувствата у хората,
но незабравим и … винаги красив!
© Даниела Виткова Все права защищены