Oct 30, 2020, 9:44 AM

Октомври

412 0 0

Всеки твой ден е златна находка              

от цветове, аромати и плод.

Вятър настила пъстра рогозка

в парка под есенния свод.

 

В гнездо от суха шума и шишарки

заиграва топъл слънчев лъч.

Взривяващ полет на ята от гарги…                                                   

Последни топли дни и детска глъч. 

 

Преливат даровете в кошница огромна,

препълват избите на всеки дом.

Най-щедрият от месеците е октомври!

Все още няма облаци на твоя небосклон.

 

От теб ще си открадна топлината.

ще боядисам моята коса със твоя цвят.

Огърлица от кехлибарен наниз и позлата 

гърдите ми ще украсява като водопад. 

 

Но спри! Защо така си начумерен?

С вятъра се заигра, съблече всички клони.

Раздра червено – жълтите премени

и със замах дърветата остави голи?

 

Разбирам, ти мисията своя си изпълни.

Проправяш път на своя ноемврийски брат.

Налазват, пъплят вече облаците тъмни,

и зимата чрез тях ни дава знак…

 

Като вода и огън си различен,

ту летен, ту  дъждовен, променлив…

Непостоянен, като чувствата у хората,

но незабравим и … винаги красив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...